Тогава ще повярвам
Не взирай се в очите ми зелени,
не казвай ми, без мен, че ще умреш.
От огнен дъх на дракон съм родена
и само с поглед в мрака паля свещ.
Недей да съжаляваш, че си тръгвам,
сълзи недей да рониш, че си сам.
Бронирана съм с остри, твърди тръни
и няма как утеха да ти дам.
Недей си пожелава да съм твоя
и цял живот след тебе да вървя.
Не следвам никой, дух съм неспокоен,
мечтите си не мога да приспя.
Но ако можеш цялата Вселена
в единствен миг за мен да събереш
и, стигнал до сърцето вледенено,
сковаващия вихър с дъх да спреш,
тогава... може би ще ти повярвам,
ще се разтворя, както никой път
и ще поискам в приказна омая
да ме приспиш до топлата си гръд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
