ТОЙ
ТОЙ ЛЕЖЕШЕ ТАМ.
САМ. СЛАБ. БЛЕД.
СГЪРЧЕН.
ГРОЗЕН.
МЪРТЪВ
БЕШЕ.УГАРКА В
ПРЪСТИТЕ ДЪРЖЕ
ШЕ. НАД НЕГО ПА
ДАШЕ МЪГЛА...
ДРУГИТЕ
СЪБРАХА СЕ. СМЯ
ХА СЕ. ПЛАКАХА.
МИСЛИХА. ГЛЕДА
ХА. СЛУШАХА. ПОС
ЛЕ ВСЕКИ ПРОДЪЛ
ЖИ ПО СВОЯ ПЪТ.
ЛЕКАРИТЕ
СИРЕНА. ПРЕСТИЛ
КА. СЛУШАЛКА. МЪР
МОРЕНЕ. ДЪЛГА ИГ
ЛА-ИСКРИЦА ЖИВОТ.
ЕПИЛОГ
ИСКРАТА ЗАПАЛИ
ОГЪНЯ. ТОЙ СТАНА.
ИЗТУПА СЕ. ИЗКАШ
ЛЯ СЕ. ОПРАВИ КО
САТА СИ. ЗАПА
ЛИ ЦИ
ГАРА
И СЕ
ИЗГУ
БИ
В
Д
И
М
А
.
.
.
© Анна Йорданова Todos los derechos reservados
Браво, Ани, заболя ме...