Той
ТОЙ
ТОЙ ЛЕЖЕШЕ ТАМ.
САМ. СЛАБ. БЛЕД.
СГЪРЧЕН.
ГРОЗЕН.
МЪРТЪВ
БЕШЕ.УГАРКА В
ПРЪСТИТЕ ДЪРЖЕ
ШЕ. НАД НЕГО ПА
ДАШЕ МЪГЛА...
ДРУГИТЕ
СЪБРАХА СЕ. СМЯ
ХА СЕ. ПЛАКАХА.
МИСЛИХА. ГЛЕДА
ХА. СЛУШАХА. ПОС
ЛЕ ВСЕКИ ПРОДЪЛ
ЖИ ПО СВОЯ ПЪТ.
ЛЕКАРИТЕ
СИРЕНА. ПРЕСТИЛ
КА. СЛУШАЛКА. МЪР
МОРЕНЕ. ДЪЛГА ИГ
ЛА-ИСКРИЦА ЖИВОТ.
ЕПИЛОГ
ИСКРАТА ЗАПАЛИ
ОГЪНЯ. ТОЙ СТАНА.
ИЗТУПА СЕ. ИЗКАШ
ЛЯ СЕ. ОПРАВИ КО
САТА СИ. ЗАПА
ЛИ ЦИ
ГАРА
И СЕ
ИЗГУ
БИ
В
Д
И
М
А
.
.
.
© Анна Йорданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Плача... за майките и бащите!!!
-
Благодаря на всички! Това стихотворение го написах когато в нашия блок намериха припаднал наркоман, който изглеждаше като мъртъв. Намираше се само на няколко метра от входната ни врата и беше младо момче. Като дойдоха докторите му биха някаква инжекция и го съживиха. И той просто стана и си тръгна, сякаш нищо особено не се беше случило. Двама мои приятели нямаха този късмет-и двамата бяха на по 20 и няколко години....
-
Ани,бе,ти си Поразяващата ръка,мила!Такава оригиналност и за построение и за идея...Без думи съм!С много обич!
-
Много образно!!!
Поздрави! -
Еее, жестоко!
Поздравления, Ани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво, Ани, заболя ме...