ТОЙ
ТОЙ ЛЕЖЕШЕ ТАМ.
САМ. СЛАБ. БЛЕД.
СГЪРЧЕН.
ГРОЗЕН.
МЪРТЪВ
БЕШЕ.УГАРКА В
ПРЪСТИТЕ ДЪРЖЕ
ШЕ. НАД НЕГО ПА
ДАШЕ МЪГЛА...
ДРУГИТЕ
СЪБРАХА СЕ. СМЯ
ХА СЕ. ПЛАКАХА.
МИСЛИХА. ГЛЕДА
ХА. СЛУШАХА. ПОС
ЛЕ ВСЕКИ ПРОДЪЛ
ЖИ ПО СВОЯ ПЪТ.
ЛЕКАРИТЕ
СИРЕНА. ПРЕСТИЛ
КА. СЛУШАЛКА. МЪР
МОРЕНЕ. ДЪЛГА ИГ
ЛА-ИСКРИЦА ЖИВОТ.
ЕПИЛОГ
ИСКРАТА ЗАПАЛИ
ОГЪНЯ. ТОЙ СТАНА.
ИЗТУПА СЕ. ИЗКАШ
ЛЯ СЕ. ОПРАВИ КО
САТА СИ. ЗАПА
ЛИ ЦИ
ГАРА
И СЕ
ИЗГУ
БИ
В
Д
И
М
А
.
.
.
© Анна Йорданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
