7 feb 2010, 11:50

Той е тук,Той дойде

  Poesía
1.3K 0 3

Студено е, аз цялата треперя.

Лутам се, опитвам се да те намеря.

Но теб те няма, самотата е тук,

причината за обзелия ме студ.

Твоята прегръдка би ме сгряла,

би съживила душата отмаляла.

Празнотата в стаята ме обладава,

 към сън дълбок  ме призовава.

Отправям се към своята постеля...

с надеждата  да спра да треперя.

Понесох се във сънища безбрежни,

там стоплих се с ласките ти нежни.

Знаех, че ако се събудя, ще изчезнеш,

от прегръдките ми ще си изплъзнеш.

Исках да си с мен, не исках да се будя,

знам, че свърши ли съня, те  губя.

Лъч светлина очите ми заслепи.

Около мен - ято бели птици.

Една от тях се отдели 

и започна тихичко да ми шепти,

„събуди се, отвори очи.

Той  е тук, Той дойде

в прегръдка да те прикове

и от от студа на самотата да те отведе…”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • http://www.youtube.com/watch?v=bOH_mioL3TU&feature=player_embedded#!
  • Глътка бистра любов- от светия граал на твоето стихотворение (хрумка произтичаща от очертанията на неговия силует- красива чаша)! Изпълнена с нежно съдържание!!!
  • "и от студа на самотата да те отведе"
    --------------------------------------------
    Когато щастливия сън реалност става,
    вече знаем, че съдбата знак ни дава,
    победили сме горчивите тъжни дни,
    и щастливо бъдеще ни предстои...
    Пожелавам красиво сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...