9 may 2012, 16:26

Той и Ти

  Poesía » Otra
670 0 2

и както бях готова
да заспя
в блатото на самосъжалението
повтаряйки си
колко гадни са мъжете
и как не могат да обичат
                       все още не ми беше минало
                       от караницата с Теб

внезапно се обади Той

каза здравей
сякаш едва вчера сме си казали лека нощ
и без обръщение
                       това е типично за мъжете
                       доколкото разбирам
направо пристъпи към същността

                        неговото разбиране
                        за същност
                        се оказа доста объркано
първо ми подхвърли
колко близко живеел сега до мен
после ме засипа с упреци
по повод на последния ни разговор
в който съм го обрисувала
абсолютно реалистично
                         както сам призна
но се почувствал обиден

след това ме покани на кафе
                         само че друг път
през празниците
каза
без да уточнява кои
после му се щеше да се разприказваме
както едно време
когато сърцето ми примираше
докато чаках светкавичния му отговор
по имейла

                        само че аз вече знам
                        че ако залепна
                        за буцата с минус
                        70-градусовия лед,
                        ще си оставя кожата върху нея,

                        а и Ти ме научи
                        как да зашивам болката
                        с игла от котешки нокти

                        не мога да си обясня единствено
                        как Ти караш сърцето ми да пърха
                        сякаш никога
                        ама никога
                        не е измръзвало

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...