9.05.2012 г., 16:26

Той и Ти

669 0 2

и както бях готова
да заспя
в блатото на самосъжалението
повтаряйки си
колко гадни са мъжете
и как не могат да обичат
                       все още не ми беше минало
                       от караницата с Теб

внезапно се обади Той

каза здравей
сякаш едва вчера сме си казали лека нощ
и без обръщение
                       това е типично за мъжете
                       доколкото разбирам
направо пристъпи към същността

                        неговото разбиране
                        за същност
                        се оказа доста объркано
първо ми подхвърли
колко близко живеел сега до мен
после ме засипа с упреци
по повод на последния ни разговор
в който съм го обрисувала
абсолютно реалистично
                         както сам призна
но се почувствал обиден

след това ме покани на кафе
                         само че друг път
през празниците
каза
без да уточнява кои
после му се щеше да се разприказваме
както едно време
когато сърцето ми примираше
докато чаках светкавичния му отговор
по имейла

                        само че аз вече знам
                        че ако залепна
                        за буцата с минус
                        70-градусовия лед,
                        ще си оставя кожата върху нея,

                        а и Ти ме научи
                        как да зашивам болката
                        с игла от котешки нокти

                        не мога да си обясня единствено
                        как Ти караш сърцето ми да пърха
                        сякаш никога
                        ама никога
                        не е измръзвало

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....