18 jul 2023, 16:02

Той и тя

570 6 8

Той и тя, и луна кръглолика -

безусловен обет за обичане. 

Тя - в косите с китка иглика.

Той - за севда вечна заричане.

 

Той й тя - недописан роман

от сюжети на страсти и ласки.

Тя - останки от блян подир блян.

Той - актьор на сенки и маски.

 

Той и тя - два свята различни,

кръстопът, жадувани срещи.

Епос, драма, декори комични,

зад завесите сцени горещи.

 

Той и тя - несбъднати сънища.

Той и тя - лъжовна съдба.

Той - поел по неведоми пътища,

тя - към извор за жива вода.

 

Той и тя - природна стихия,

огън - той, огън и тя.

Огън срещне ли огън, умира.

Ще възкръснат ли от пепелта?!

Ромашка, 17.07.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Иване!
    Влади, благодаря за коментара и че се спираш на моята страничка!
    Благодаря за хубавия коментар, Стойчо! Радвам се, че се отби при мен!
    Мила Тони, благодаря за подкрепата!
    Младене, благодаря за чудесния коментар!
    Благодаря, Николай!
    Емиле, добре дошъл тук!
    Благодаря, Жоре!
  • Много хубав стих! Браво!
  • Къде ли са гнездата?Навярно в пепелта живеят две птици-зад всяка илюзия пърха надеждата-Феникс.
    Лиричен пейзаж, но трудно е за един happy end...
    Много леко се чете, което говори за овладяна ритмика и боравене с римите!
    Сърдечни поздрави!
  • Той и тя - сблъсък на две вселени, които остават вечни във времето!
    Поздравления!
  • "Той и тя - природна стихия,
    огън - той, огън и тя.
    Огън срещне ли огън, умира.
    Ще възкръснат ли от пепелта?!"

    Страхотен финал на това твое много силно стихотворение, Ромашка. Поздравление!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепяш скромното ми творчество!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...