9 dic 2022, 11:29

Той, животът

922 9 7

Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.

Той е скитник, уморен е от път
и понявга върви без посоки.
Не го обърквай, щом се впие страхът,
не му вменявай своите неволи.

Той е птица. Разперил свободно крила,
не живее в клетка и мрази окови.
Дай му въздух, простор, красота
не му отнемай битки сурови.

Той е воин от човешкото его пронизан,
паднал... намира сили да вдъхне
искрица надежда и в света разпилян
събира обич, която да сбъдне.

Той, животът, откакто светува е дар,
оцелява в измислени тежки присъди.
Разпъван, изгарян, сочен за звяр...
надживява егото, стискайки зъби.

09.12.2022г.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Теодора! Не зная и аз как съм го пропуснал! Макар и със закъснение, приеми моите поздравления!
  • Страхотен стих, Теди! Усетих, че тактувам, докато го четях! А ти- като правиш същото, набираш скорост, набираш и...излиташ- забиваш поантата!"...Той, животът...надживява егото, стискайки зъби!" Адмирации, много ми хареса! Весели празници!
  • Интересна връзка с написаното от Валери! Мъдростта е водеща в стиховете ти, Теди! Радвам се, че прочетох, макар и със закъснение! Светли празници ти желая, миличка!💞
  • Много мъдрост виждам в този стих, не зная как съм го пропуснала. Особено финалът "надживява егото, стискайки зъби" Поздравления!
  • Браво, Теди! Хареса ми.

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
629 4 8

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....