Той, животът
Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път
и понявга върви без посоки.
Не го обърквай, щом се впие страхът,
не му вменявай своите неволи.
Той е птица. Разперил свободно крила,
не живее в клетка и мрази окови.
Дай му въздух, простор, красота
не му отнемай битки сурови.
Той е воин от човешкото его пронизан,
паднал... намира сили да вдъхне
искрица надежда и в света разпилян
събира обич, която да сбъдне.
Той, животът, откакто светува е дар,
оцелява в измислени тежки присъди.
Разпъван, изгарян, сочен за звяр...
надживява егото, стискайки зъби.
09.12.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
