16 nov 2011, 14:55

Той каза

  Poesía
780 0 1

Красива си.

Бяла и нежна,

със пълни от обич очи.

 

Раменете ти, скулптура жива,

тихо към мен ти склони.

Дай ми малко от твоята свежест,

влей във мен от своя заряд.

 

Красавице малка и дива,

в теб живее целият свят.

 

А дъхът ти, зелена морава,

гладно търси дивака във мен

и душата ми жадно се впива

да отпие от тебе сега.

 

Идва утрото - бяла съм още,

но дъхът ми е вече изтлял

и дори не съм още красива,

а мъжът там е сякаш преял...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бела Белица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...