Красива си.

Бяла и нежна,

със пълни от обич очи.

Раменете ти, скулптура жива,

тихо към мен ти склони.

Дай ми малко от твоята свежест,

влей във мен от своя заряд.

Красавице малка и дива,

в теб живее целият свят.

А дъхът ти, зелена морава,

гладно търси дивака във мен

и душата ми жадно се впива

да отпие от тебе сега.

Идва утрото - бяла съм още,

но дъхът ми е вече изтлял

и дори не съм още красива,

а мъжът там е сякаш преял...