16 нояб. 2011 г., 14:55

Той каза

778 0 1

Красива си.

Бяла и нежна,

със пълни от обич очи.

 

Раменете ти, скулптура жива,

тихо към мен ти склони.

Дай ми малко от твоята свежест,

влей във мен от своя заряд.

 

Красавице малка и дива,

в теб живее целият свят.

 

А дъхът ти, зелена морава,

гладно търси дивака във мен

и душата ми жадно се впива

да отпие от тебе сега.

 

Идва утрото - бяла съм още,

но дъхът ми е вече изтлял

и дори не съм още красива,

а мъжът там е сякаш преял...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бела Белица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...