Той каза
775
0
1
Красива си.
Бяла и нежна,
със пълни от обич очи.
Раменете ти, скулптура жива,
тихо към мен ти склони.
Дай ми малко от твоята свежест,
влей във мен от своя заряд.
Красавице малка и дива,
в теб живее целият свят.
А дъхът ти, зелена морава,
гладно търси дивака във мен
и душата ми жадно се впива
да отпие от тебе сега.
Идва утрото - бяла съм още,
но дъхът ми е вече изтлял
и дори не съм още красива,
а мъжът там е сякаш преял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бела Белица Всички права запазени
