Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
13 ago 2019, 8:27

Той не остана 

  Poesía
689 6 9

Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...

 

Още се крия стаила мечти
в дланите мъжки на дяволска сила.
Разум – иглата в шевица лети
път към сърцето невинно открила.

 

Боднала с устрем воала свещен,
скъсах цвета си на бяла девица.
Свети през раната път озарен –
ясно начало за силна орлица.

 

Нека кървят непосилни лъчи!!!
Първият грях от любов е белязан.
Ярко изгрява във детски очи 
бъдният ден от срама ненаказан...

 

Спомен ще шепне за разум – игла,
в час на присъда любовно взривена.
Той не остана... Аз бих ли могла
обич за двама да пазя във мене!?...

 

Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??