Той не остана
Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти
в дланите мъжки на дяволска сила.
Разум – иглата в шевица лети
път към сърцето невинно открила.
Боднала с устрем воала свещен,
скъсах цвета си на бяла девица.
Свети през раната път озарен –
ясно начало за силна орлица.
Нека кървят непосилни лъчи!!!
Първият грях от любов е белязан.
Ярко изгрява във детски очи
бъдният ден от срама ненаказан...
Спомен ще шепне за разум – игла,
в час на присъда любовно взривена.
Той не остана... Аз бих ли могла
обич за двама да пазя във мене!?...
Бадемов Цвят
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mimi Ivanova Все права защищены
