8 sept 2017, 22:12

Той не вярваше...

  Poesía
447 0 0

Той не вярваше във любовта, 
смяташе, че е пресметнато удобство, 
тя засегната реши, да се покаже, 
да се наложи и докаже. 
Обзе го с цялата си сила, 
трудно я преглъщаше, като начало,
не усети, как се промени в онова, 
на което се присмива.   

Обичаше да бъде лош, 
а тя дори вкусът му преобърна ,
заслушан в нея, ден и нощ,
нов свят, обичен заизгражда. 
Направи и огромен замък 
от тухли изпечена любов,
измаза го със плътна вярност 
и боядиса в цвят на светла грижа.  

Той не вярваше във любовта,
днес не иска в друго да повярва,
разбрал, какъв е смисълът да се живее,
я боготвори и благоговее!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...