8 sept 2017, 22:12

Той не вярваше...

  Poesía
450 0 0

Той не вярваше във любовта, 
смяташе, че е пресметнато удобство, 
тя засегната реши, да се покаже, 
да се наложи и докаже. 
Обзе го с цялата си сила, 
трудно я преглъщаше, като начало,
не усети, как се промени в онова, 
на което се присмива.   

Обичаше да бъде лош, 
а тя дори вкусът му преобърна ,
заслушан в нея, ден и нощ,
нов свят, обичен заизгражда. 
Направи и огромен замък 
от тухли изпечена любов,
измаза го със плътна вярност 
и боядиса в цвят на светла грижа.  

Той не вярваше във любовта,
днес не иска в друго да повярва,
разбрал, какъв е смисълът да се живее,
я боготвори и благоговее!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...