Той не вярваше във любовта,
смяташе, че е пресметнато удобство,
тя засегната реши, да се покаже,
да се наложи и докаже.
Обзе го с цялата си сила,
трудно я преглъщаше, като начало,
не усети, как се промени в онова,
на което се присмива.
Обичаше да бъде лош,
а тя дори вкусът му преобърна ,
заслушан в нея, ден и нощ,
нов свят, обичен заизгражда.
Направи и огромен замък
от тухли изпечена любов,
измаза го със плътна вярност
и боядиса в цвят на светла грижа.
Той не вярваше във любовта,
днес не иска в друго да повярва,
разбрал, какъв е смисълът да се живее,
я боготвори и благоговее!
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados