Той не вярваше във любовта, 
смяташе, че е пресметнато удобство, 
тя засегната реши, да се покаже, 
да се наложи и докаже. 
Обзе го с цялата си сила, 
трудно я преглъщаше, като начало,
не усети, как се промени в онова, 
на което се присмива.   

Обичаше да бъде лош, 
а тя дори вкусът му преобърна ,
заслушан в нея, ден и нощ,
нов свят, обичен заизгражда. 
Направи и огромен замък 
от тухли изпечена любов,
измаза го със плътна вярност 
и боядиса в цвят на светла грижа.  

Той не вярваше във любовта,
днес не иска в друго да повярва,
разбрал, какъв е смисълът да се живее,
я боготвори и благоговее!