2 nov 2018, 2:42  

Той, вълкът

  Poesía
496 0 2



Една каишка вълк не може да удържи -

окови са му сложени – окови…

И колкото повече с оковите се бори-

толкова повече шиповете стоманени

във тялото му се забиват…

Изпиват те неговата сила…

Оставят го без дъх…

А, той беше волен…

Той беше господар на цялата гора…

Сега безсилен е – звяр във клетка и окови,

които впримчили са волната му,

жадуваща за свобода душа.

И само спомените ще го топлят-

спомен за вятър и дъхава трева,

спомен за луната и скалата,

и за вълчицата, с която тичаха в нощта.

Но оковите са тежки –

пречупили са силната воля на вълка…

В погледа му само уплахата прозира

и безнадеждност, че няма вече свобода…

Една каишка вълк не може да удържи…

 

01-11-2018 год.                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз благодаря!
  • Браво,мила ! Римите ти ми заговориха и запяха. Благодаря ти!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....