Той, вълкът
Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват…
Изпиват те неговата сила…
Оставят го без дъх…
А, той беше волен…
Той беше господар на цялата гора…
Сега безсилен е – звяр във клетка и окови,
които впримчили са волната му,
жадуваща за свобода душа.
И само спомените ще го топлят-
спомен за вятър и дъхава трева,
спомен за луната и скалата,
и за вълчицата, с която тичаха в нощта.
Но оковите са тежки –
пречупили са силната воля на вълка…
В погледа му само уплахата прозира
и безнадеждност, че няма вече свобода…
Една каишка вълк не може да удържи…
01-11-2018 год.
© МД All rights reserved.
