Толкова дълго понасях лъжите,
които безсрамно ми казваше ти.
Толкова дълго гледах в очите,
капчица истина да открия за миг.

Толкова дълго плаках и молих,
грешката своя ти не разбра.
Толкова дълго страдах за теб,
толкова дълго, дори и сега.

Толкова дълго мразех лъжите,
безсрамно изричани от твойте уста.
Толкова дълго забравях очите
на моята първа мечта.

Толкова дълго бях аз самотна,
толкова дълго, дори и сега.
Толкова дълго беше със нея,
сега ме молиш пак да простя.

Толкова дълго разбирах със времето,
че не си за мен ти любовта!