Толкова красота има в този свят, боже!
Мислиш, че светът свършва, а той така те изненадва!
Късметлия си мислиш тогава, че си бил! Може!
Щом примерно поне една прогресия на пиано те зарадва.
Когато видиш морето
колко е синьо, дълбоко и свирепо!
Когато прозираш небето -
толкова голямо, необятно и нежно.
Да почувстваш любовта в сърцето.
Да усетиш стремежа в детето.
Неволите ти спират и спираш да мислиш.
Тревогите си отиват и умираш живота да близнеш! :)
Дори и най-черно, тягостно и пагубно да бъде.
Дори и безметежно, неуравновесено или слабо.
Защо не промениш живота си в „Толкова Яко да бъде!“?
Кой пък толкова те спира? Защо и за какво?
Има и толкова други начини!
Толкова много пътеки – бели и черни!
Отиди там и не мълчи, а избухни!
Толкова много живот има в тебе, преоткрий го и ни разкажи!
© Дан Дан Todos los derechos reservados