17 may 2009, 18:58

Толкова много

918 0 2

Толкова много чувства -

болка, страст и мечти.

Толкова много нежност,

някога ти ми дари.

Дали всеки поет пише,

когато така го боли?

Толкова много обич,

дарена без нищо в замяна.

Толкова много любов,

отдавна отнета заради мъничка рана.

Дали ще мога да върна

този, който бил си преди?

Силно да те прегърна

и да спре да боли.

Толкова много сълзи,

с причина и без са изляни.

Толкова много пропуснати дни,

толкова малко време да сме аз и ти...

Толкова много отворени рани,

а няма кой от остриетата мене да брани...

Дали трябва всичко да се изгуби съвсем,

за да си върна това, което ти имаше към мен?

Толкова много надежда,

а за какво да я ползвам не знам. 

 

 

 

 

Нещо, писано под влиянието на тъжна музика :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...