Толкова много чувства -
болка, страст и мечти.
Толкова много нежност,
някога ти ми дари.
Дали всеки поет пише,
когато така го боли?
Толкова много обич,
дарена без нищо в замяна.
Толкова много любов,
отдавна отнета заради мъничка рана.
Дали ще мога да върна
този, който бил си преди?
Силно да те прегърна
и да спре да боли.
Толкова много сълзи,
с причина и без са изляни.
Толкова много пропуснати дни,
толкова малко време да сме аз и ти...
Толкова много отворени рани,
а няма кой от остриетата мене да брани...
Дали трябва всичко да се изгуби съвсем,
за да си върна това, което ти имаше към мен?
Толкова много надежда,
а за какво да я ползвам не знам.
Нещо, писано под влиянието на тъжна музика :)
© Полина Боянова Все права защищены