8 ago 2010, 19:07

Толкова различна

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Мина толкова време
и се промених толкова много.
Мина толкова време,
а си останах все същата.
Защото виждам колко по-различна съм от преди.
Защото виждам, че всички сте толкова променени,
а аз не съм. Не се чувствам на място.
Не бива да съм тук. За мен не е правилно.
Може би е най-добре да си остана сама.
Тогава няма с никого да си противореча.
Не ми пречат тези четири стени.
Не се чувствам самотна между тях.
Чувствам се защитена.
Чувствам се толкова по-добре.
Защото вие няма да сте тук.
Да, спомням си, че преди бяхме приятели.
Но вече се различаваме толкова много.
На различни брегове сме,
а мостове няма.
Мога да се отметна.
Със студен поглед ще се обърна назад.
Няма да ви забравя.
Но няма да е толкова ясен споменът,
защото нищо вече не ни задържа заедно.
Трябва да тръгвам, закъснявам.
Отново ще се видим някой ден.
Няма смисъл да казвате нищо.
Довиждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кристиянче, в прозата може да ти е по-добре! Всичко твое съм чела, привлече ме никът ти. Трябва да се пробваш в някоя историйка, нещо в дарк стил примерно. Аз снощи сънувах ужасен кошмар и смятам да го оцветя малко и да му дам заглавие тук! Може да потракат няколко зъбчета, но нищо! Поздравявам те!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...