8.08.2010 г., 19:07 ч.

Толкова различна 

  Поезия » Друга
661 0 1

Мина толкова време
и се промених толкова много.
Мина толкова време,
а си останах все същата.
Защото виждам колко по-различна съм от преди.
Защото виждам, че всички сте толкова променени,
а аз не съм. Не се чувствам на място.
Не бива да съм тук. За мен не е правилно.
Може би е най-добре да си остана сама.
Тогава няма с никого да си противореча.
Не ми пречат тези четири стени.
Не се чувствам самотна между тях.
Чувствам се защитена.
Чувствам се толкова по-добре.
Защото вие няма да сте тук.
Да, спомням си, че преди бяхме приятели.
Но вече се различаваме толкова много.
На различни брегове сме,
а мостове няма.
Мога да се отметна.
Със студен поглед ще се обърна назад.
Няма да ви забравя.
Но няма да е толкова ясен споменът,
защото нищо вече не ни задържа заедно.
Трябва да тръгвам, закъснявам.
Отново ще се видим някой ден.
Няма смисъл да казвате нищо.
Довиждане.

© Кристияна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кристиянче, в прозата може да ти е по-добре! Всичко твое съм чела, привлече ме никът ти. Трябва да се пробваш в някоя историйка, нещо в дарк стил примерно. Аз снощи сънувах ужасен кошмар и смятам да го оцветя малко и да му дам заглавие тук! Може да потракат няколко зъбчета, но нищо! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??