Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
2 nov 2008, 20:17

Толкова те обичам... 

  Poesía » De amor
1432 0 9

Причерняло ми е пред очите, искам да си само с мен,

нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...

Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,

нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,

липсва ми гласа, който говореше ми сладко...

Ръката топла с кожа – кадифена, гладка...

Прегръдка, пазеща ме от света навън,

усмивката, дори и кратка - това е моят хубав  и изстрадан сън.

Обичам те, завинаги и силно, сигурна бъди в това,

държа се някак си привидно хладно, защото

ти отхвърляш моите слова...

Ако някога потърсиш ме, ще съм до теб, ще те вдигна, ако паднеш,

ти си винаги в мен, твоят образ трудно ще угасне...

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато чуя за несподелена любов, винаги ми идва наум приказката "От вар момиче". Там момичето се врекло да не проговори докато не чуе точно определени думи. А може би и твоето момиче очаква определени думи. Намери начин това стихотворение да достигне до нея. Жената цени духовно извисените хора. Късмет и смелост.
  • Много хубаво,поздравления!!!
  • Обичаш силно, страстно, нежно!
    Да но го оцени! Чудно признание!
    Поздравления за стиха!
  • Стих - любов си написал!
    Браво за него и дано се сбъдне!
    Имаш поща!
  • щастливка е твоята любов!
  • Чудесно!Поздрав!
  • Поздрави!!!
  • Е, на тази искренна обич едва ли някой би устоил! Прекрасен стих! Поздрави!
  • Георги много е хубаво.. Поздрави
Propuestas
: ??:??