Толкова те обичам...
Причерняло ми е пред очите, искам да си само с мен,
нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...
Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,
нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,
липсва ми гласа, който говореше ми сладко...
Ръката топла с кожа – кадифена, гладка...
Прегръдка, пазеща ме от света навън,
усмивката, дори и кратка - това е моят хубав и изстрадан сън.
Обичам те, завинаги и силно, сигурна бъди в това,
държа се някак си привидно хладно, защото
ти отхвърляш моите слова...
Ако някога потърсиш ме, ще съм до теб, ще те вдигна, ако паднеш,
ти си винаги в мен, твоят образ трудно ще угасне...
© Георги Георгиев All rights reserved.
