1 nov 2017, 21:02

Топла длан 

  Poesía » De amor
582 4 17

Виснало ми е небето,

премазало чело о прозореца –

чак паяка в кьошето,

видя го, изохка, и строполи се.

 

А сърцето ми клето –

секна песента на звездоброеца,

веднъж да залюби проклето и

тайфун дотърчи – един ли е, сто ли са –

 

ще ми бръкне в очите –

я с пръсти – я с побесняло цунами

на ситно ще накъса мечтите..,

с „име нежно” друг, уж да измие рани –

 

галено първо ще глади брега ми,

измамно ще ме притегли с влюбени ръце,

с отлив – кат агне сърцето ми ще нарами  –

(на бога си хищен, жертва да принесе)

 

кръвнала зеница в „окото” на урагана

изригнал в бесовина, приливът ще го повърне –

нахапано, като девича плът поругана…

от сушата се взира – друго такова да зърне.

 

Виснало ми е Слънцето, та чак

сърцето – камък, се разтопява,

лъчите му преплитат се в хамак –

топла длан ми Душата полюлява.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??