Виснало ми е небето,
премазало чело о прозореца –
чак паяка в кьошето,
видя го, изохка, и строполи се.
А сърцето ми клето –
секна песента на звездоброеца,
веднъж да залюби проклето и
тайфун дотърчи – един ли е, сто ли са –
ще ми бръкне в очите –
я с пръсти – я с побесняло цунами
на ситно ще накъса мечтите..,
с „име нежно” друг, уж да измие рани – ...