Топла длан
Виснало ми е небето,
премазало чело о прозореца –
чак паяка в кьошето,
видя го, изохка, и строполи се.
А сърцето ми клето –
секна песента на звездоброеца,
веднъж да залюби проклето и
тайфун дотърчи – един ли е, сто ли са –
ще ми бръкне в очите –
я с пръсти – я с побесняло цунами
на ситно ще накъса мечтите..,
с „име нежно” друг, уж да измие рани –
галено първо ще глади брега ми,
измамно ще ме притегли с влюбени ръце,
с отлив – кат агне сърцето ми ще нарами –
(на бога си хищен, жертва да принесе)
кръвнала зеница в „окото” на урагана
изригнал в бесовина, приливът ще го повърне –
нахапано, като девича плът поругана…
от сушата се взира – друго такова да зърне.
Виснало ми е Слънцето, та чак
сърцето – камък, се разтопява,
лъчите му преплитат се в хамак –
топла длан ми Душата полюлява.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
