Денят от ябълки зелен,
народът уморен от жътва,
след нея ходех всеки ден
във топлата квартална кръчма.
Парици нямах, де да зайда?
Студено вечер бе навред,
а вътре звуците от гайда
превръщаха от скрежа мед.
И бях само листо смолисто,
Но ето, с другите дечица
се радвах искрено и чисто,
на хубавата ръченица...
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados