24 ene 2009, 12:52

Топлата омайна кръчма (по детски)

  Poesía
681 0 9

Денят от ябълки зелен,

народът уморен от жътва,

след нея ходех всеки ден

във топлата квартална кръчма.

 

Парици нямах, де да зайда?

Студено вечер бе навред,

а вътре звуците от гайда

превръщаха от скрежа мед.

 

И бях само листо смолисто,

Но ето, с другите дечица

се радвах искрено и чисто,

на хубавата ръченица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тея номера вкъщи ...
  • скрежа- отде се появи ..в каква връзка
    листо смолисто - ?

    във топлата квартална кръчма.
    и скреж ...
    имаш ли идея кога точно през годината е жътвата ?
    какво ми казва това - топлата ...

    малката кибиритопродавачка с фолклорни елементи ...


    един с един стих няма свързан ...
    освен :


    Денят от ябълки зелен,
    народът уморен от жътва,
    ...
    се радвах искрено и чисто,
    на хубавата ръченица...


    банален ставам ... ама прост съм ... послушай другите ти си дете гений...



  • пипи87 (Павлина Кьосева)
    "аз винаги се чудя как на 18 може да се твори така..."

    Да, аз се чудя също... просто талант! Много добро стихо!
  • Хареса ми!
  • хубаво е...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...