Топлата омайна кръчма (по детски)
Денят от ябълки зелен,
народът уморен от жътва,
след нея ходех всеки ден
във топлата квартална кръчма.
Парици нямах, де да зайда?
Студено вечер бе навред,
а вътре звуците от гайда
превръщаха от скрежа мед.
И бях само листо смолисто,
Но ето, с другите дечица
се радвах искрено и чисто,
на хубавата ръченица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Много добро стихо! 
