24 янв. 2009 г., 12:52

Топлата омайна кръчма (по детски)

682 0 9

Денят от ябълки зелен,

народът уморен от жътва,

след нея ходех всеки ден

във топлата квартална кръчма.

 

Парици нямах, де да зайда?

Студено вечер бе навред,

а вътре звуците от гайда

превръщаха от скрежа мед.

 

И бях само листо смолисто,

Но ето, с другите дечица

се радвах искрено и чисто,

на хубавата ръченица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тея номера вкъщи ...
  • скрежа- отде се появи ..в каква връзка
    листо смолисто - ?

    във топлата квартална кръчма.
    и скреж ...
    имаш ли идея кога точно през годината е жътвата ?
    какво ми казва това - топлата ...

    малката кибиритопродавачка с фолклорни елементи ...


    един с един стих няма свързан ...
    освен :


    Денят от ябълки зелен,
    народът уморен от жътва,
    ...
    се радвах искрено и чисто,
    на хубавата ръченица...


    банален ставам ... ама прост съм ... послушай другите ти си дете гений...



  • пипи87 (Павлина Кьосева)
    "аз винаги се чудя как на 18 може да се твори така..."

    Да, аз се чудя също... просто талант! Много добро стихо!
  • Хареса ми!
  • хубаво е...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...