24 янв. 2009 г., 12:52

Топлата омайна кръчма (по детски)

674 0 9

Денят от ябълки зелен,

народът уморен от жътва,

след нея ходех всеки ден

във топлата квартална кръчма.

 

Парици нямах, де да зайда?

Студено вечер бе навред,

а вътре звуците от гайда

превръщаха от скрежа мед.

 

И бях само листо смолисто,

Но ето, с другите дечица

се радвах искрено и чисто,

на хубавата ръченица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тея номера вкъщи ...
  • скрежа- отде се появи ..в каква връзка
    листо смолисто - ?

    във топлата квартална кръчма.
    и скреж ...
    имаш ли идея кога точно през годината е жътвата ?
    какво ми казва това - топлата ...

    малката кибиритопродавачка с фолклорни елементи ...


    един с един стих няма свързан ...
    освен :


    Денят от ябълки зелен,
    народът уморен от жътва,
    ...
    се радвах искрено и чисто,
    на хубавата ръченица...


    банален ставам ... ама прост съм ... послушай другите ти си дете гений...



  • пипи87 (Павлина Кьосева)
    "аз винаги се чудя как на 18 може да се твори така..."

    Да, аз се чудя също... просто талант! Много добро стихо!
  • Хареса ми!
  • хубаво е...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...