На клик разстояние си от мен,
а всъщност недостижимо си далечна,
като два планински върха снежни
сме от глетчер леден разделени...
Ръката си протягам да те усетя,
но скрита зад виртуалните завеси,
ти се пазиш от вихрите във мене,
изваяли те ледена принцеса.
Дали ще дочакам снегояда,
онзи топъл южен вятър,
който разтапя преспите в душата
и зимата превръща в лято...?
Знам ли? Но се надявам...
Защото вярвам в топлината...
© Валдемар Todos los derechos reservados