6 feb 2015, 20:58

Топлината

  Poesía
551 0 2

 

 

На клик разстояние си от мен,

а всъщност недостижимо си далечна,

като два планински върха снежни

сме от глетчер леден разделени...

 

Ръката си протягам да те усетя,

но скрита зад виртуалните завеси,

ти се пазиш от вихрите във мене,

изваяли те ледена принцеса.

 

Дали ще дочакам снегояда,

онзи топъл южен вятър,

който разтапя преспите в душата

и зимата превръща в лято...?

 

Знам ли? Но се надявам...

Защото вярвам в топлината...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мина! Както на теб, така и на топлината на оценилите приятели!
  • Прекрасен южен вятър!
    Поздравления за прекрасната творба!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....