6.02.2015 г., 20:58

Топлината

546 0 2

 

 

На клик разстояние си от мен,

а всъщност недостижимо си далечна,

като два планински върха снежни

сме от глетчер леден разделени...

 

Ръката си протягам да те усетя,

но скрита зад виртуалните завеси,

ти се пазиш от вихрите във мене,

изваяли те ледена принцеса.

 

Дали ще дочакам снегояда,

онзи топъл южен вятър,

който разтапя преспите в душата

и зимата превръща в лято...?

 

Знам ли? Но се надявам...

Защото вярвам в топлината...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мина! Както на теб, така и на топлината на оценилите приятели!
  • Прекрасен южен вятър!
    Поздравления за прекрасната творба!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...