И лист по лист високата топола

да се съблича - да остане гола.

И дъжд да валне, за да я изкъпе.

Сапунът днеска не достига - скъп е.

Да духне вятър, та да я избърше

и да целуне всяко нейно върше.

Да я погледам стройната женица -

люляната от вятъра пшеница,

и как поглъща гола светлината

от жълтите лъчи и на луната.

Сърцето ми сега да се напъне

и кървавите вени да опъне,

че тука - вляво - да ми стане драго

и на душата ми да стане благо.

И да се радвам аз на таз топола:

- Видях я, Боже, да се къпе гола!