Торнадо
Къде Торнадото се ражда -
където всичките му пътища
се пресекат във кръстопът.
Където път назад е Адът –
утъпканият земен път.
Тогава Раят му се ражда –
а той е вихър, ураган и стълб,
помита старите си рани
и на Живота дава път.
Със електричество изгаря
посоките на всеки кръстопът.
Тогава изток, запад, север , юг
в една Любов се обединяват,
а чувствата като небесен огън
през пепелищата проправят своя път.
Унищожава всичко с дива ярост,
душата му и свети, и боли.
Осколките на болката заравя,
свистят, гърмят, горят желания,
край тях е пепел, тъмни облаци, пожари,
а в сърцевината му небесни пламъци горят.
А стълбът му, обърнат е към синевата
и там издишва ярко огнената плът.
Във кратера горещ на моето Торнадо
два гълъба летят и се целуват,
изгаряйки крилата си без страх.
Кога Торнадото се ражда -
когато на неспокоен кръстопът,
то среща Самотата на душата
и я взривява –
до Радост,
до Любов,
до Жажда за живот.
Сега се усмихни!
Ти имаш своето Торнадо.
До теб е женското му силно рамо –
на него можеш да разчиташ.
А утрото прекрасно е – като нощта,
в която искам пак до мен да те заваря.
И да се гледаме с очи обезумели,
докато от обич ослепеем.
18.07.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
