16 dic 2022, 10:52

Торнадото Любов

  Poesía
493 1 0

Животът ми е милото море,

което всекидневно теб обича.

Не питай под откритото небе

дали пред любовта ти коленича.
 

Отнесен от торнадото любов,

любовно за момичето си пея.

То грее и ме прави жив и нов.

Наричайте момичето ми фея.
 

Дали защото просто съм поет,

или защото болка ме събаря,

сърцето ми не става бучка лед.

То всяка топлина я приповтаря!
 

Отиваш си. Отиваш накъде?

Изгуби се копнежът ти за „ние“?

Животът ми е сладичко кафе,

което през годините си пия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...