16 dic 2022, 10:52

Торнадото Любов

  Poesía
500 1 0

Животът ми е милото море,

което всекидневно теб обича.

Не питай под откритото небе

дали пред любовта ти коленича.
 

Отнесен от торнадото любов,

любовно за момичето си пея.

То грее и ме прави жив и нов.

Наричайте момичето ми фея.
 

Дали защото просто съм поет,

или защото болка ме събаря,

сърцето ми не става бучка лед.

То всяка топлина я приповтаря!
 

Отиваш си. Отиваш накъде?

Изгуби се копнежът ти за „ние“?

Животът ми е сладичко кафе,

което през годините си пия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...