Животът ми е милото море,

което всекидневно теб обича.

Не питай под откритото небе

дали пред любовта ти коленича.
 

Отнесен от торнадото любов,

любовно за момичето си пея.

То грее и ме прави жив и нов.

Наричайте момичето ми фея.
 

Дали защото просто съм поет,

или защото болка ме събаря,

сърцето ми не става бучка лед.

То всяка топлина я приповтаря!
 

Отиваш си. Отиваш накъде?

Изгуби се копнежът ти за „ние“?

Животът ми е сладичко кафе,

което през годините си пия.