Съдбата самота ми начертала
и самотата ме е обладала.
Орисници самотна ме орисали,
в съдбата ми „самотница"записали.
На чаша бира, порция картофи
забравям, че до вчера обич просих.
Май по-добре с достойнство и сама
да опонирам на живота в таз игра.
Смених коктейла „сълзи със ракия"
според сезона, бира взех да пия.
Главата си надигам вече, ето
започва да олеква на сърцето.
Започва да олеква на душата
и отговарям с присмех на съдбата.
Във механата има разни хора,
все ще намеря с кой да поговоря.
Изпяла съм си вече песента,
но вдигам чаша бира във ръка.
Отправям тост към всички в механата -
със обич да убием самотата.
© Нели Todos los derechos reservados