16 jul 2007, 14:08

Тост 

  Poesía
638 0 4
 

Съдбата самота ми начертала

и самотата ме е обладала.

Орисници самотна ме орисали,

 в съдбата ми „самотница"записали.

На чаша бира, порция картофи

забравям, че до вчера обич просих.

Май по-добре с достойнство и сама

да опонирам на живота в таз игра.

Смених коктейла „сълзи със ракия"

според сезона, бира взех да пия.

Главата си надигам вече, ето

започва да олеква на сърцето.

Започва да олеква на душата

и отговарям с присмех на съдбата.

Във механата има разни хора,

все ще намеря с кой да поговоря.

Изпяла съм си вече песента,

но вдигам чаша бира във ръка.

Отправям тост към всички в механата -

със обич да убием самотата.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм с теб,Нел
  • Май по-добре с достойнство и сама

    да опонирам на живота в таз игра.

  • Главата си надигам вече, ето
    започва да олеква на сърцето.
    Започва да олеква на душата
    и отговарям с присмех на съдбата.
    ...
    Само така, Нели!!!
    Прегръщам те, мила!

  • Добре написано но изпразнено от съдаржание.Трябва повече жалост да влагате,за да може някой дави съжали.
Propuestas
: ??:??