16 июл. 2007 г., 14:08

Тост

816 0 4
 

Съдбата самота ми начертала

и самотата ме е обладала.

Орисници самотна ме орисали,

 в съдбата ми „самотница"записали.

На чаша бира, порция картофи

забравям, че до вчера обич просих.

Май по-добре с достойнство и сама

да опонирам на живота в таз игра.

Смених коктейла „сълзи със ракия"

според сезона, бира взех да пия.

Главата си надигам вече, ето

започва да олеква на сърцето.

Започва да олеква на душата

и отговарям с присмех на съдбата.

Във механата има разни хора,

все ще намеря с кой да поговоря.

Изпяла съм си вече песента,

но вдигам чаша бира във ръка.

Отправям тост към всички в механата -

със обич да убием самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с теб,Нел
  • Май по-добре с достойнство и сама

    да опонирам на живота в таз игра.

  • Главата си надигам вече, ето
    започва да олеква на сърцето.
    Започва да олеква на душата
    и отговарям с присмех на съдбата.
    ...
    Само така, Нели!!!
    Прегръщам те, мила!

  • Добре написано но изпразнено от съдаржание.Трябва повече жалост да влагате,за да може някой дави съжали.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...