28 ago 2024, 14:01

Това бе тя....

  Poesía
354 0 0

  

               Не могу оторвать глаз от тебя

                                        Борис Гребнщиков

 

Това бе тя!

След толкова години…

Дори не разпознах очите и.

В един друг свят

сме неделими-

със три деца

и къща в небесата…

В друг, по-реален, свят

сърцето ти е пълно със любов

и непосредственост, любима.

Не с презентации, научни звания,

някакви позици…

Не с пусти и безвкусни думи.

Прекрасна. Нежна. Златокоса.

Непрекъсната. Безкрайна.

(Започвам аз да си припомням!)

Мека. Всеотдайна…

Все още съм със простотата.

И затова ми беше невъзможно

да те позная сред всичките

нелепости, вълшебна моя.

Златокоса…

Едно неуверено момче,

със стърчаща коса,

не може да откъсне очи от теб.

Това съм аз,

не се страхувай!

Това съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...