Това бе тя....

               Не могу оторвать глаз от тебя

                                        Борис Гребнщиков

Това бе тя!

След толкова години…

Дори не разпознах очите и.

В един друг свят

сме неделими-

със три деца

и къща в небесата…

В друг, по-реален, свят

сърцето ти е пълно със любов

и непосредственост, любима.

Не с презентации, научни звания,

някакви позици…

Не с пусти и безвкусни думи.

Прекрасна. Нежна. Златокоса.

Непрекъсната. Безкрайна.

(Започвам аз да си припомням!)

Мека. Всеотдайна…

Все още съм със простотата.

И затова ми беше невъзможно

да те позная сред всичките

нелепости, вълшебна моя.

Златокоса…

Едно неуверено момче,

със стърчаща коса,

не може да откъсне очи от теб.

Това съм аз,

не се страхувай!

Това съм аз.