Не ме наричай някак,
само аз си знам каква съм...
Не ме наричай лоша,
лоша съм, но не със всеки...
Не ме гони,
аз съм твоя живот,
без мен дробовете ти не функционират,
дъхът ти спира и сърцето ти прескача!

Когато те погледна, ти сияеш,
от радост ли... от друго ли, не знам,
но в очите щом погледна,
разбирам всичко!

Искрени очи... тъжен поглед...
сърцето ми не спира да трепти...
в корема нещо не престава да ме свива...

Кой дявол ни събра...
и двамата такива луди,
създадени един за друг,
шантавелници голями...

Вечно сме на линия,
кипящи от енергия, смеещи се,
пеещи, ний вървим напред,
макар и не винаги заедно,
но духом неразделящи се!
Толкова близки...
Толкова еднакви...
С весели и искрени очи...
Мечтаещи за едно и също...
Борещи се за нещо...

Усмихнеш ли се, нещо в мен се преобръща,
усмивката - по-силно от това няма!
Тя ми вдъхва вяра във всичко!
Караме се, не си говорим...
Но какво...
Пак сме заедно, пак толкова луди,
пак толкова весели, усмихнати,
и хванати за ръка... завити с одеало...
Бродещи късно вечер по улиците...
радващи се на най-малките неща в живота!

Знаеме какво искаме,
получаваме го и продължаваме...
пак толкова влюбени, даже още повече...
Ето това е любовта...