3 sept 2016, 17:37

Това лято

1.3K 1 3

Не помня кога и как точно дойде,

но се сгуши в скута ми топло.

И как с мургавите си свидни ръце

ме прегърна... Почти като рожба.

Беше извор... Бе тежка река.

Придойде пак и всичко повлече.

Аз не помня, всъщност, защо и кога

от душата ми си отчупи парченце.

С откъсната страница от стар лексикон

си направи набързо хвърчило.

Всички смешни въпроси - как и защо

отлетяха... И останаха недописани.

Беше моето лято... Толкова мое бе...

Като ябълков сок по гръдта ми се стече.

Само сладкия спомен с дъх на шибои

остана след него... Да го обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петина Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...