3 sept 2016, 17:37

Това лято 

  Poesía » De amor
933 1 3

Не помня кога и как точно дойде,

но се сгуши в скута ми топло.

И как с мургавите си свидни ръце

ме прегърна... Почти като рожба.

Беше извор... Бе тежка река.

Придойде пак и всичко повлече.

Аз не помня, всъщност, защо и кога

от душата ми си отчупи парченце.

С откъсната страница от стар лексикон

си направи набързо хвърчило.

Всички смешни въпроси - как и защо

отлетяха... И останаха недописани.

Беше моето лято... Толкова мое бе...

Като ябълков сок по гръдта ми се стече.

Само сладкия спомен с дъх на шибои

остана след него... Да го обича...

© Петина Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??