Sep 3, 2016, 5:37 PM

Това лято 

  Poetry » Love
926 1 3

Не помня кога и как точно дойде,

но се сгуши в скута ми топло.

И как с мургавите си свидни ръце

ме прегърна... Почти като рожба.

Беше извор... Бе тежка река.

Придойде пак и всичко повлече.

Аз не помня, всъщност, защо и кога

от душата ми си отчупи парченце.

С откъсната страница от стар лексикон

си направи набързо хвърчило.

Всички смешни въпроси - как и защо

отлетяха... И останаха недописани.

Беше моето лято... Толкова мое бе...

Като ябълков сок по гръдта ми се стече.

Само сладкия спомен с дъх на шибои

остана след него... Да го обича...

© Петина Цветанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??