Sep 3, 2016, 5:37 PM

Това лято

  Poetry » Love
1.3K 1 3

Не помня кога и как точно дойде,

но се сгуши в скута ми топло.

И как с мургавите си свидни ръце

ме прегърна... Почти като рожба.

Беше извор... Бе тежка река.

Придойде пак и всичко повлече.

Аз не помня, всъщност, защо и кога

от душата ми си отчупи парченце.

С откъсната страница от стар лексикон

си направи набързо хвърчило.

Всички смешни въпроси - как и защо

отлетяха... И останаха недописани.

Беше моето лято... Толкова мое бе...

Като ябълков сок по гръдта ми се стече.

Само сладкия спомен с дъх на шибои

остана след него... Да го обича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петина Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...