Това лято
Не помня кога и как точно дойде,
но се сгуши в скута ми топло.
И как с мургавите си свидни ръце
ме прегърна... Почти като рожба.
Беше извор... Бе тежка река.
Придойде пак и всичко повлече.
Аз не помня, всъщност, защо и кога
от душата ми си отчупи парченце.
С откъсната страница от стар лексикон
си направи набързо хвърчило.
Всички смешни въпроси - как и защо
отлетяха... И останаха недописани.
Беше моето лято... Толкова мое бе...
Като ябълков сок по гръдта ми се стече.
Само сладкия спомен с дъх на шибои
остана след него... Да го обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петина Цветанова Всички права запазени
