24 feb 2013, 22:36

Това не е приказка

  Poesía
777 0 11

 

ТОВА НЕ Е ПРИКАЗКА

 

 

Запленен от бляскави заблуди,

пропилял душата си напразно,

сега на кръстопът е и в почуда

кой така без жал го е наказал –

 

да няма избор и посока вече,

никой и за нищо да не го очаква,

да събира залезите всяка вечер

и да пъди всеки топъл вятър.

 

Осъден ли е, сам ли се осъди?

Живее пак, но в самота и пост.

И често си мечтае на отвъда

да стане уважаван и почитан гост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....