ТОВА НЕ Е ПРИКАЗКА
Запленен от бляскави заблуди,
пропилял душата си напразно,
сега на кръстопът е и в почуда
кой така без жал го е наказал –
да няма избор и посока вече,
никой и за нищо да не го очаква,
да събира залезите всяка вечер
и да пъди всеки топъл вятър.
Осъден ли е, сам ли се осъди?
Живее пак, но в самота и пост.
И често си мечтае на отвъда
да стане уважаван и почитан гост.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
