Ледът във чашата ти със уиски - аз съм,

       и залезът, очите ти стъписал - аз съм,

       вината с рало по челото  - аз съм

       и самотата във леглото аз съм.

       Тихата цигулка във сърцето - аз съм,

       и горчивината на небцето - аз съм.

       Непостоянницата сърповидна - аз съм,

       сянката след теб невидима - пак аз съм.

       На шала шарената плетка,

       замръзналият сняг по клепките

       и вятър с ураганен алаброс,

       в косите белият въпрос,

       мечта и спомен, дъх и дъжд,

       реалност, сън, желание за мъст

       и огън, и вода, и радост, и печал,

       в гърдите ти изкусният кинжал...

       И всичкото и нищото съм аз.

       Дори кръвта, във вените ти бликаща -

       това съм аз.