Лора (Лора Иванова) Лора (Лора Иванова)
1 17
11 jul 2006, 20:18

Това съм сега

  Poesía
1.6K 0 3

До мен ли си,
аз съм като рохката черна земя,
душата ми - буйна, зелена трева,
сърцето ми е рай,
с най-пъстрите цветя...
Но сега те няма - това е Ад
сама съм - суха земя,
с дълбоки, зеещи дупки,
зажъднeли за вода-любов,
душата ми - срамно гола,
дори без изсъхнала трева,
а сърцето ми - Боже...
...Та там отдавна вече няма цветя!
Това съм без теб!
Това съм аз сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9